Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Софийската митрополитска катедрала

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Софийската митрополитска катедрала " Св. Неделя " явно притегля злото по-силно спрямо други материални обекти в мира сего. Не стига че през 1925 комунистите я гръмнаха по най-варварския метод, с което сложиха международен връх по тероризъм, непостижим по цинизма и безбожието си и до през днешния ден даже и от такива експерти като Ал Кайда, ИРА, Боко Харам, Хизбула, Хамас и тям сходни, ами и преди няколко дни бесове поругаха гроба на патриарх Неофит (Бог да го елементарни!), още преди да са минали 40 дни  от гибелта му.

Всъщност, както демонстрираха охранителните камери на храма, бесът беше единствено един и аз съм ненапълно горделив, тъй като го познавам. Затова и седнах да пиша за него. Не зная по какъв начин се споделя. Подвизава се в нашата махала – и домът, и офисът ми са близо до „ Св. Неделя “. Преди време сложихме скамейка, хубава скамейка пред постройката на офиса като жест към една жена от прилежащ магазин, която излизаше там да пуши и да приказва по телефона. След ден-два пейката изчезна. Разбра се, на охранителните камери се видя какво се е случило – същият този вманиачен, който по-късно щеше да изкърти кръста от гроба на дядо Неофит, я отнесе като (както обичаше да споделя един съсед – остарял ерген) куцо пиле домат. После, на идващия ден, видях лудия на улицата, видях го и на по-следващия, само че взех решение нищо да не му върша. Така споделих и на момчетата в офиса, снажни момчета. Човекът беше задоволително осъден, с цел да го наказваме и ние.

Този човек си приказва самичък, крещи, зъби се на минувачите, проси от паркираните коли, в които няма никого, а когато е във радостно въодушевление, играе футбол с мислена топка.

Но изтръгването на кръста от гроба несъмнено е най-забележителната му изява до този миг. Обществото пощуря: срам, вандали, осквернение, светотатство, докога! Само Горан Благоев резервира самообладание: „ Голяма драма. Поругали гроба на патриарх Неофит… “, написа той във фейсбук пространството си. И порица Българската черква, че „ не си е свършила работата “, не е възпитала положителни християни и в този момент надали не хак да ѝ е.

Всъщност не е тъкмо по този начин.

Да оставим настрани, че е безусловно недопустимо да правиш заключения за цялостен народ и Църквата му от дейностите на един неуравновесен. Но и народът, съгласно мен не е толкоз безверен, колкото го изкарват, въпреки да е безверен или най-малко религиозно необразован в ужасяващо огромна степен. На някого обаче извънредно доста му се желае всички да си мислят, че българският народ е вещерски, религиозен, разколнически и безверен. А пък в случай че в действителност вземе да стане подобен – благодат версин! Вижте по какъв начин са се опитвали да ни възпитават, каква е била пропагандата:

В продължение на генерации издигаха в фетиш езическото, плющяха с конски опашки, търкаляха розетки, възпяваха  във филми сестрата на хан Аспарух - Пагане (paganus на латински е езичник), – възпяваха по какъв начин упражнява мощно духовно въздействие върху създателя на българската страна. Всъщност Аспарух най-вероятно е бил християнин, тъй като надали Кубрат – самичък той християнин, кръщелник на император Ираклий, въпреки и разколник монотелит, – ще да е оставил синовете си некръстени.

Възпитаваха хората в продължение на генерации да се гордеят с богомилите, да мислят за богомилството като за нещо всеобщо, навсякъде, нещо изконно и обичайно българско от рубриката „ и ние сме дали нещо на света “, като част от достоверната българска душа. Но най-много като детайл на международната класова битка – видите ли, богомилството със своето сатанинско анархистично отношение към страната било всъщност антифеодално придвижване и първа в света демонстрация на класова битка, на осъзнаване на масите, с което имаме право да се надуваме, както и с „ първото в света антифашистко въстание “ (има се поради септемврийският бунт от 1923). Затова богомилите бяха толкоз драгоценни за безбожната комунистическа агитация, тъй като посредством тях се опитваха да покажат българите като първопроходници на светлия комунизъм.

Цялата прогресивно-модернистична интелигенция от края на XIX и началото на ХХ век в търсене на своята самородност беше мъчително закрепена в баснословния облик на княз Вениамин (Боян Магесника) – Георги Раковски, Добри Войников, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов (закъде без него!), Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев и впрочем.

В ново време, наред с розовото масло и киселото мляко, класическа храна за „ идентитетот “ са обладаната от бесове Ванга, шарлатанинът-грандоман Дънов, тези злокобни полуеретици-полуезичници – нестинарите с ексцентричния си фетиш към св. император Константин, тези демоноподражатели – кукерите и така нататък, и така нататък Преподобна Стойна е обект на фетиш за разлика от Григорий Цамблак, който евентуално има хора, които не са го и чували.

Целият кръжец интелектуалци на Людмила Живкова, воглаве със самата нея, витаеха из селенията на окултизма, херметизма и изчанчената нематериалност на Елена Блаватска и семейство Рьорих, които въпреки и не типичен атеисти, бяха любимци на болшевишката тирания в Русия. Дори и оня осмоъгълен пето… да не споделям какво, дето едвам го изстъргахме начело НДК, и той беше комплициран знак на псевдодуховния им делириум.

Днес, в ерата на левия демократизъм, в тотално нахлуване са секуларизмът, атеизмът и прагматизмът. А където атеизмът не успее да мине, идва икуменизмът с световния си напор за изтриване на всяка разлика сред истина и неистина и определяне въз основата на синкретизма и релативизма на нова панрелигия.

Всичко това е да създадат народа да наподобява безверен и даже има заплаха в действителност да стане подобен. И Църквата по никакъв метод не е отговорна за това. От 20 века тя добре си прави работата и най-после ще си я свърши дефинитивно, с цел да забележим ново небе и нова земя.

Дотогава злото все ще атакува положителното, в това няма нищо изненадващо. Ако в цялата работа има нещо неправилно, то е че този нещастен човек, дето поруга гроба на дядо Неофит, е на независимост и за него не се поставят систематични грижи, в това число и екзорсизъм.

Дано някой не си намерения, че извинявам изкъртването на кръста от гроба на дядо Неофит! Поругаването на кръста е най-ужасното действие, което разбунтувалото се и възгордяло се създание може да извърши по отношение на своя Творец и домостроителния Му проект. Но ми се ще да не позволяваме грешката да търсим злото в безпросветните обществени низини или даже в лудницата. Злото е свило гнездо в човешкото сърце и по тази причина Христос не хлопа на вратата и не влиза в сърцето, с цел да вечеря с нас. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.